За уроците, които образоват сърцето

  

 В последния учебен ден с учениците се върнахме назад – към спомените от всичките ни четири години заедно. Попитах ги за уроците, които ще помнят от учението ни досега. Отговорите бяха различни – таблицата за умножение, важни дати от историята, любими уроци и забавни преживявания. Но най-дълбоко в сърцето ми останаха думите им, когато заговориха за уроците за доброто. 

  Спомниха си експеримента с ориза и силата на думите – как нежността, грижата и любовта променят всичко. Един ученик си припомни притчата за добрия съсед, който всеки ден отвръщал с добрина, въпреки че получавал боклуци в двора си. А друг разказа за урока за стойността на човека – че всяко постижение е просто нула, ако пред нея не стои единицата, символ на човека с достойнство, чисти помисли и сърце.

  След години може би ще забравят някои правила и факти – така или иначе,  информация в днешно време  е един клик разтояние, но ще остане онова, което е докоснало сърцето им. Те ще помнят какво е да бъдеш добър, състрадателен, искрен. И ако съм успяла да посея зрънце от това в сърцата им – значи съм изпълнила своята мисия като учител.