Да споделим опита си с другите
Как си представяме класната стая от бъдещето? Можем ли да я отворим за света още днес? Могат ли учениците да научат повече за света на другите, не от учебниците, а от преживявания? През изминалите 5-6 години търсих отговорите на тези въпроси и...ги открих. Да! Децата ни могат да научат повече за нашата история, за тази другите; да се докоснат до живота на близки и далечни народи, да опознаят и техните културни и национални забележителности, не от учебниците, а "от извора" - ученици от различни държави и континенти. С първокласниците отворихме класната стая за света. Вече имаме приятели не само от Европа, но и от Азия и Северна Америка. Поддържаме добри взаимоотношения и с миналогодишните партньори от Африка, с които по моя идея реализирахме проекта "За доброто, приятелството и мира". Учениците научиха интересни неща за живота на другите, но и нещо за себе си. Разказахме на всички за нашата родина - за Левски, Ботев, за красотите на България. На някои тропнахме ръченица, на други - право хоро. Попяхме "Седнало е Джоре дос", "Песен за приятелството" и с ръка на сърцето - химна на България.
Истинско богатство е да обменяш опит и идеи с креативни колеги от различни националности и още по - голямо щастие е да виждаш израстването на учениците си, обогатени от тези партньорства. Няма невъзможни неща - в образованието, в живота. Децата ни могат да учат до като се забавляват и това е единственият начин да имат трайни и ефективни знания. Трябва само истински да го пожелаем и да не спираме до като не постигнем целите си. Повече за моите виждания и бъдещи планове, може да прочетете в интервюто Призванието да си учител.
Коментари
Публикуване на коментар